Мълчанието на мравките

12 июн. 2018 г., 23:21 2018-06-13T06:46:50+03:00

Поэзия » Другая

589 3 2

Денят ни разтребва отколешни ласки,

и черга с условности слага пред нас.

Пътека за мравки – унили, безгласни,

обвити в мълчание, пласт подир пласт.

През сложния възел на скъсани нишки

тъчем безразличие с двоен аршин.

Допрени привидно, а иначе скришом

напредваме с крачки, но все по един.

Измисляме роля, удобна за всеки,

в спектакъл, навярно добре изигран.

Разделя ни близост – по обща пътека

напомняме мравки в самотен керван.

Спестените думи си крием в хастара

на обич износена, с везан илик.

Преструвките мъничко сякаш ни парят,

но ние си вярваме още... Дали?

Plevel (Силвия Илиева)

2018-06-13T11:15:40+03:00

Това стихотворение се вряза в мен. Ще го помня, благодаря.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-06-13T00:25:33+03:00

Разкошно е! Истинска радост е за мен да чета такива поезия! Поздравявам те, Петя!