Денят ни разтребва отколешни ласки,
и черга с условности слага пред нас.
Пътека за мравки – унили, безгласни,
обвити в мълчание, пласт подир пласт.
През сложния възел на скъсани нишки
тъчем безразличие с двоен аршин.
Допрени привидно, а иначе скришом
напредваме с крачки, но все по един.
Измисляме роля, удобна за всеки,
в спектакъл, навярно добре изигран.
Разделя ни близост – по обща пътека
напомняме мравки в самотен керван. ...