18 сент. 2020 г., 15:48

Мълчим, обиждаме се и мълчим

630 0 0

                                                   Мълчим, така студени сме един към друг,

                                                   след това идва на ругатнята тих звук,

                                                   след втората минута на нашето мълчание.

 

                                                   Затова изглежда дойдохме ние тук,

                                                   за да се обиждаме на всичко на пук,

                                                   един музей огромен е това желание.

 

                                                   Мълчим, обиждаме се и мълчим,

                                                   от стаята подмолно после ще отлетим,

                                                   превърнахме я в стаята на грубостта.

 

                                                   Мълчим, колко дълго мълчим,

                                                   мълчим, сякаш че цял живот мълчим,

                                                   бързо да влезем в стаята как умееме.

 

                                                   Студено поздравяваме се, обиждаме,

                                                   само нещо несъществено виждаме,

                                                   заради нас прозореца счупи незначителност.

 

                                                   Добра дума не съм чул и няма кислород,

                                                   тъй черен е животът от мисли с въглерод,    

                                                   хей здравейте драги на грубостта любители.

 

                                                     18.09.20

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....