18 сент. 2020 г., 15:48

Мълчим, обиждаме се и мълчим

626 0 0

                                                   Мълчим, така студени сме един към друг,

                                                   след това идва на ругатнята тих звук,

                                                   след втората минута на нашето мълчание.

 

                                                   Затова изглежда дойдохме ние тук,

                                                   за да се обиждаме на всичко на пук,

                                                   един музей огромен е това желание.

 

                                                   Мълчим, обиждаме се и мълчим,

                                                   от стаята подмолно после ще отлетим,

                                                   превърнахме я в стаята на грубостта.

 

                                                   Мълчим, колко дълго мълчим,

                                                   мълчим, сякаш че цял живот мълчим,

                                                   бързо да влезем в стаята как умееме.

 

                                                   Студено поздравяваме се, обиждаме,

                                                   само нещо несъществено виждаме,

                                                   заради нас прозореца счупи незначителност.

 

                                                   Добра дума не съм чул и няма кислород,

                                                   тъй черен е животът от мисли с въглерод,    

                                                   хей здравейте драги на грубостта любители.

 

                                                     18.09.20

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...