Мълчим, така студени сме един към друг,

                                                   след това идва на ругатнята тих звук,

                                                   след втората минута на нашето мълчание.

                                                   Затова изглежда дойдохме ние тук,

                                                   за да се обиждаме на всичко на пук,

                                                   един музей огромен е това желание.

                                                   Мълчим, обиждаме се и мълчим,

                                                   от стаята подмолно после ще отлетим,

                                                   превърнахме я в стаята на грубостта.

                                                   Мълчим, колко дълго мълчим,

                                                   мълчим, сякаш че цял живот мълчим,

                                                   бързо да влезем в стаята как умееме.

                                                   Студено поздравяваме се, обиждаме,

                                                   само нещо несъществено виждаме,

                                                   заради нас прозореца счупи незначителност.

                                                   Добра дума не съм чул и няма кислород,

                                                   тъй черен е животът от мисли с въглерод,    

                                                   хей здравейте драги на грубостта любители.

                                                     18.09.20