Мълнии от обич
Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето,
проплакало в очакването тихо
да ни прегърне
в този миг с Любов...
Набъбващите капчици от дъжд
пълзят
по пътища от сетива
на лъкатушещ допир в мисълта -
милувка скрита,
с която приближавам те,
изпълнена със обич в морско синьо.
Извили гърбове - два скачащи
над времето делфина,
два сърпа
режещи
пространството с любов - целуват се ...
В мига, във който устните
докосват се -
небето сипе мълнии
по пясъка от времето цедено
през клепките
на птичия ни поглед ...
Вълни - пълзящи трепети,
в събудени мечти на великани
прибутващи със полъх -
мека длан,
отрочетата в синия ни плам ...
С очи поглеждам в себе си
през теб
и ... виждам те,
и ... виждам те
през мълния
във центъра на зеницата пъстра
набъбнала от обич...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
