Ледът зрее - странен плод,

а през март внезапно ще се пръсне,

като прокълнат народ

или като мълва от устни.

И като девойка пролетта

ще напълни с него пазви,

но вместо плод, ще носи самота

и вместо сладост - премълчани язви.

Мълвата е по-силна от река

и тя тече най-често към високото,

аз счупих си последната ръка

в ченето и подмолно, и широко.

Мълвата е засменият палач,

летен студ, коприва изресила,

в дълбокия и неизброден здрач

черна пепелянка се е свила...