Ледът зрее - странен плод,
а през март внезапно ще се пръсне,
като прокълнат народ
или като мълва от устни.
И като девойка пролетта
ще напълни с него пазви,
но вместо плод, ще носи самота
и вместо сладост - премълчани язви.
Мълвата е по-силна от река
и тя тече най-често към високото,
аз счупих си последната ръка
в ченето и подмолно, и широко.
Мълвата е засменият палач,
летен студ, коприва изресила,
в дълбокия и неизброден здрач
черна пепелянка се е свила...
© Димитър Събов Всички права запазени