15 июл. 2006 г., 20:34

Мъничката душа 

  Поэзия
591 0 0

Искаш да бъдеш сам!

Искаш да бъдеш без мен!

Искаш да лъжеш всяко момиче

и тя да е поредната играчка за теб.

Но кажи ми, няма ли да ти омръзне от толкова много лъжи
и един ден да си кажеш “Постъпих гадно, нали?”

Няма ли да ти е мъчно за едно момиче със сини очи,            
на което ти сърцето й разби,
сърцето и всичките й мечти!
Няма ли да се сетиш за малките неща,
няма ли да поискаш истинската жена?
Няма ли да спреш да се държиш като дете,
няма ли да усетиш пулса на твоето сърце?
Н
яма ли да обикнеш някого така
и той да бъде единствен за теб на света?
А може би любовта е поредната лъжа!
А
може би сега ме мразиш до болка,
пбросто така-заради това, че те забравих толкова бързо,
че те оставих да си тръгнеш толкова лесно.
Н
о не забрава-това е лъжа-
а просто дълбока рана,
незарастваща в мъничката душа!

© З о р и Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??