10 мар. 2017 г., 00:17

Мъртва съм преди смъртта

2.1K 3 1

Бийте ме деца,

аз съм виновна!

За всичко, което сте сега

и за обичта ми безусловна!

 

Виновна съм!

За всичките години труд

и за безсънните ми нощи!

За да може вие да сте тук

и да сте щастливи още!

 

Кажете ми деца,

къде сгреших?

В работата ли?

Или във всичките тегла,

дето аз за вас теглих?

 

Убийте ме деца,

по-няма да боли

да си найда аз у гроба

пред болката да гледам моите чеда

към мене да вървят с всичката си злоба!

 

Днес не питам у мен ли е вината,

аз съм вече горе, в небесата! 

Сега гледайте си ВИЙ децата,

че утре вас ви чака същата отплата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анджела Йосифова Все права защищены

Стихотворение, написано по повод бума на насилие насочено срещу собствените ни предци! Не мога да възприема омраза към създателите ни. Те не са безгрешни, но са ни създали за да бъдем тяхното по-добро АЗ, а не неблагодарни и отчуждени същества! Не мога да нарека човек, създание, което посяга на родителите си! Надявам се скромното ми стихотворение да ви накара да погледнете вътрешното си аз и да помислите дали това искате от вашите деца?! 

Комментарии

Комментарии

  • Уникално е мило мое дете прекрасно , горда съм че те имам, обичам те !

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...