knqza (Даниел Стоянов)
162 145
12 мар. 2006 г., 23:17

МЪРТВО МОРЕ 

  Поэзия
908 0 7
Моето море умира, няма вече в мен любов,
беше приказно красиво, а сега е като гроб.
Колко гларуси кръжаха в необятна синева,
а сега е всичко пусто и потънало в мъгла.

Корабният фар угасна.И така от този ден,
няма вече даже пристан, щом не си до мен.
Параходът на мечтите в който бяхме аз и ти
е забравен и потъва там сред сивите скали.

Mоето море умира, ще остане само сол,
вятър ще я разпилее и било какво било.
Ще посрещна аз зората някъде останал сам,
но дали пак ще се видим, обич моя аз не знам.

Моето море е спомен, стаен в моята душа,
ала зная, че на пролет дъждове ще завалят.
И реките пак ще бликнат, ще се влеят в мен
и отново любовта ми ще се върне с туй море.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!
  • М-м-м!Доста увлекателно!Мъртвото море накрая се съживява и ето ти отново кръговрат в природата!Много ми хареса.6 от мен.
  • ДОКОСВАЩО,БРАВО...
  • Прекрасен стих! ..."беше приказно красиво, а сега е като гроб." - това ми хареса много!
  • Красив стих!

    "огасна" смени с "угасна", понякога правописа пречи
  • Ще посрещна аз зората някъде останал сам,
    но дали пак ще се видим обич моя аз не знам

    Много е хубаво!
  • Много ми хареса!Винаги трябва да има оптимизъм,надежда:"...и отново любовта ми ще се върне с туй море."Поздрав!/6/
Предложения
: ??:??