30 апр. 2009 г., 00:05

Мъст

1.5K 0 1

 МЪСТ

 

За кой ли път се влюбвам и разлюбвам?

Измъчвам се от ревност и от гняв.

В мечтите си най-страшно те погубвам,

заклевам те без глас, че не си прав.

 

Къде сгреших? Не, грешката е твоя -

запали ти в сърцето ми пожар,

на мислите ми наруши покоя

с един копнеж, като земята стар.

 

И днес, когато вече съжаляваш,

когато се оттегляш мълчешком,

молбите си и клетвите забравяш

и криеш се от мен във своя дом,

помни: че си свободен, е измама.

Не хвърляй върху спомените пръст.

 

Когато се оглеждаш и ме няма,

аз в теб ще съм - и туй е мойта мъст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвеке Шарено Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...