30.04.2009 г., 0:05

Мъст

1.5K 0 1

 МЪСТ

 

За кой ли път се влюбвам и разлюбвам?

Измъчвам се от ревност и от гняв.

В мечтите си най-страшно те погубвам,

заклевам те без глас, че не си прав.

 

Къде сгреших? Не, грешката е твоя -

запали ти в сърцето ми пожар,

на мислите ми наруши покоя

с един копнеж, като земята стар.

 

И днес, когато вече съжаляваш,

когато се оттегляш мълчешком,

молбите си и клетвите забравяш

и криеш се от мен във своя дом,

помни: че си свободен, е измама.

Не хвърляй върху спомените пръст.

 

Когато се оглеждаш и ме няма,

аз в теб ще съм - и туй е мойта мъст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвеке Шарено Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...