На баба
Всеки път ще идвам тъжна в бабината къща.
При потъмнели керемиди споменът ме връща.
Там, където всяко лято малкото момиче
тичаше на воля и разпускаше косите!
Всеки път със любовта си моя ще надниквам
и припламвам твойто бабино огнище.
Всичката си топлота дари в съня ми,
в моя сън, на откривателства и вечност!
Всеки път прахта с сълзи ще трия от забравата,
няма, неподвижна си остава врАтнята.
Твойта песен чува се отнейде тихо, бабо...
... "Ах, на сърце ми лежи една люта рана"...
Как искам сълзите твои да изтрия...
Моите няма...
При потъмнели керемиди споменът ме връща.
Там, където всяко лято малкото момиче
тичаше на воля и разпускаше косите!
Всеки път със любовта си моя ще надниквам
и припламвам твойто бабино огнище.
Всичката си топлота дари в съня ми,
в моя сън, на откривателства и вечност!
Всеки път прахта с сълзи ще трия от забравата,
няма, неподвижна си остава врАтнята.
Твойта песен чува се отнейде тихо, бабо...
... "Ах, на сърце ми лежи една люта рана"...
Как искам сълзите твои да изтрия...
Моите няма...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
