тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
10.09.2007 г., 10:50 ч.

На баба 

  Поезия
662 1 10
Всеки път  ще идвам тъжна в бабината къща.
При потъмнели керемиди споменът ме връща.
Там, където всяко лято малкото момиче
тичаше на воля и разпускаше косите!

Всеки път със любовта си моя ще надниквам
и припламвам твойто бабино огнище.
Всичката си топлота дари в съня ми,
в моя сън,  на откривателства и вечност!

Всеки път прахта с сълзи  ще трия от забравата,
няма, неподвижна си остава врАтнята.
Твойта песен чува се отнейде тихо, бабо...
... "Ах, на сърце ми лежи една люта рана"...
Как искам сълзите твои да изтрия...
Моите няма...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав и тъжен ситих!Браво!Поздрав!
  • Тъжен и много топъл стих!
    Разчувства ме!
    Поздрави, Мариолка!
  • Присъединявам се към коментара на Анито!
    Прегръдка за стиха!
  • !!!
    Натъжи ме този толкова топъл стих!
    Прегръдка и от мен, Мариолче!
  • И аз вчера с мойта майка си поплакахме за всичко преди.
    Но трябва да живеем и с настоящето...
    Благодаря и усмивки!!!
  • Ех , бабите , милите , дано виждат колко ги обичаме! Моята внучка ми каза снощи , че като порасне ще ми купи нова голяма къща, ако съм на небето , тя пак щяла да ми купи къща върху звездичка - питайте ме сега какво си мисля - просто плаках от обич.Разплака ме и ти мила, Мариолче.
  • Браво!Браво!Трогна ме с тази носталгия!Прекрасен стих!
  • Нистина трогва стихът ти!!!
    Поздрав!
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави!!!
  • Трогна ме стиха ти!БРАВО!!!
Предложения
: ??:??