20 мая 2010 г., 06:43

На BG -bodil -стих, портрет

848 0 7

На BG-bodil - /стих, портрет/

"Кристал снежинка - крехка, нежна и ранима"...
"В далечен град, по улици с които бързо свикваш".
Сто пъти те гледам... И не съм забравил за какво те има...
"Последен бис от любим персонаж"... и извикване...

"Вопъл чут" и "от болка отново съм плакал..."
От съня ме боли... "След ставане, точно..."
"Порив на вятъра", "пак цъфтеж" и "пореден спектакъл..."
Между две кюфтета ще ни обсъждат порочните...

Аз съм такъв... но "ти ми вдъхна живот".
Бог ме направи от кал, но целуна ме "фея"...
"Повярвах си", че мога да не бъда пишещ "робот"...
Кукла в театъра... А сърцето ми де е?!?

Не искам за теб "специален" да бъда...
"Видях го в очите ти, потресаващо сини..."
Дари ме с усмивка! И тази присъда
да свети над "нечакани и непоискани рими"...

"Един тон деликатно цвета ти разлисти"...
"Една капка роса по стъблото се стече"...
Един лъч... по "пътеката ни прочистена..."
В нощна палитра е мечтаното неизречено...

Щом докоснеш земята утеха намираш,
а тъгата се е натрупала... до колената...
Дали и снежинките от обич умират?
Защо никога не виждат дъгата?

"Съжалявам", но нямам навик да крача
"в браздите направени от чуждия плуг"...
Твоята Нежност убива, обаче...
Кристалът прободе и друг...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...