На BG -bodil -стих, портрет
На BG-bodil - /стих, портрет/
"Кристал снежинка - крехка, нежна и ранима"...
"В далечен град, по улици с които бързо свикваш".
Сто пъти те гледам... И не съм забравил за какво те има...
"Последен бис от любим персонаж"... и извикване...
"Вопъл чут" и "от болка отново съм плакал..."
От съня ме боли... "След ставане, точно..."
"Порив на вятъра", "пак цъфтеж" и "пореден спектакъл..."
Между две кюфтета ще ни обсъждат порочните...
Аз съм такъв... но "ти ми вдъхна живот".
Бог ме направи от кал, но целуна ме "фея"...
"Повярвах си", че мога да не бъда пишещ "робот"...
Кукла в театъра... А сърцето ми де е?!?
Не искам за теб "специален" да бъда...
"Видях го в очите ти, потресаващо сини..."
Дари ме с усмивка! И тази присъда
да свети над "нечакани и непоискани рими"...
"Един тон деликатно цвета ти разлисти"...
"Една капка роса по стъблото се стече"...
Един лъч... по "пътеката ни прочистена..."
В нощна палитра е мечтаното неизречено...
Щом докоснеш земята утеха намираш,
а тъгата се е натрупала... до колената...
Дали и снежинките от обич умират?
Защо никога не виждат дъгата?
"Съжалявам", но нямам навик да крача
"в браздите направени от чуждия плуг"...
Твоята Нежност убива, обаче...
Кристалът прободе и друг...
© Красимир Дяков All rights reserved.
))