29 июл. 2020 г., 07:34

На бившите приятели

1.1K 1 1

 

 

На бившите приятели

 

 

 

   Когато те предават неусетно,

                                                                              полека, тихo,  ей така.

           Безстрастно някак си, по сметка,

       не мога да привикна към това.

 

      Да режат късчета от мойто его,

  продавайки го, пиейки вода.

      Защо бе, хора, вземайте от него,

          безплатно е, безвредно при това.

 

 

      Изтривам номера от телефона,

        и правя го без  чувство на вина.

   Навярно много съм виновен,

                                                                              но няма да се извиня.

 

   Да, наранил съм много хора,

                                                                              а как ли да  се променя.

                                                                              И знайте,  няма аз  да мога,

 за всичко пак да Ви простя.

 

 

                                  28.07.2020 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Паничаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...