29.07.2020 г., 7:34

На бившите приятели

1.1K 1 1

 

 

На бившите приятели

 

 

 

   Когато те предават неусетно,

                                                                              полека, тихo,  ей така.

           Безстрастно някак си, по сметка,

       не мога да привикна към това.

 

      Да режат късчета от мойто его,

  продавайки го, пиейки вода.

      Защо бе, хора, вземайте от него,

          безплатно е, безвредно при това.

 

 

      Изтривам номера от телефона,

        и правя го без  чувство на вина.

   Навярно много съм виновен,

                                                                              но няма да се извиня.

 

   Да, наранил съм много хора,

                                                                              а как ли да  се променя.

                                                                              И знайте,  няма аз  да мога,

 за всичко пак да Ви простя.

 

 

                                  28.07.2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....