На бившите приятели
На бившите приятели
Когато те предават неусетно,
полека, тихo, ей така.
Безстрастно някак си, по сметка,
не мога да привикна към това.
Да режат късчета от мойто его,
продавайки го, пиейки вода.
Защо бе, хора, вземайте от него,
безплатно е, безвредно при това.
Изтривам номера от телефона,
и правя го без чувство на вина.
Навярно много съм виновен,
но няма да се извиня.
Да, наранил съм много хора,
а как ли да се променя.
И знайте, няма аз да мога,
за всичко пак да Ви простя.
28.07.2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Паничаров Всички права запазени