На болката направих църква
На болката направих църква
и всеки ден прекланях се пред нея.
И жива бях, а всъщност мъртва...
И нова песен всеки ден й пеех.
За нея грижех се с любов и сълзи
и времето на нея подарявах.
Поднасях й букет от мъки
и всяка своя нежност й дарявах.
С безброй икони аз отрупвах
изящният велик олтар.
И тъй... вините си изкупвах -
на прошката тя беше цар!
Но странно чувство ме накара
да спра за нея да живея.
Във друга църква времето прекарвам,
но често се завръщам да й пея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
