На болката направих църква
и всеки ден прекланях се пред нея.
И жива бях, а всъщност мъртва...
И нова песен всеки ден й пеех.
За нея грижех се с любов и сълзи
и времето на нея подарявах.
Поднасях й букет от мъки
и всяка своя нежност й дарявах.
С безброй икони аз отрупвах
изящният велик олтар.
И тъй... вините си изкупвах -
на прошката тя беше цар!
Но странно чувство ме накара
да спра за нея да живея.
Във друга църква времето прекарвам,
но често се завръщам да й пея.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
