Днес обух си само в кожа краката,
и просто така тръгнах бос по тревата.
След първите крачки погали ме клонче,
погледна ме весело хубаво конче,
цвят с тичинки ме леко поръси,
дърво ме погали нежно с мъха си,
птичка на клонче припява соната,
тревичка зелена ме къпе с росата...
Сякаш вървя сред хиляди хора,
а само се сливам с простора...