Днес обух си само в кожа краката,
и просто така тръгнах бос по тревата.
След първите крачки погали ме клонче,
погледна ме весело хубаво конче,
цвят с тичинки ме леко поръси,
дърво ме погали нежно с мъха си,
птичка на клонче припява соната,
тревичка зелена ме къпе с росата...
Сякаш вървя сред хиляди хора,
а само се сливам с простора...
© Дончо Антонов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
