samotnata_x (Надя Стоянова)
1 183

30 июл. 2007 г., 16:52

На Боян

Поэзия

701 0 2

Няма ли да стоплиш с устни

премръзналата ми от тишина ръка?...

Няма ли косата ми да пуснеш...

и да я галиш все така?...

Няма ли ти тялото ми да запалиш

на клада от любов и страст?

Няма ли сърцето да оставиш

да се влюби до несвяст?...

Но не - стоиш пред мене...

И казваш: - Любовта е кат` море -

на приливи и отливи, и време...

А краят надали дойде.

Но, скъпи, любовта не е море...

Приливи много може да има...

Но, скъпи, любовта ни дойде

и като отлив отмина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬