samotnata_x (Надя Стоянова) samotnata_x (Надя Стоянова)
1 183
Jul 30, 2007, 4:52 PM

На Боян

  Poetry
705 0 2
 

Няма ли да стоплиш с устни

премръзналата ми от тишина ръка?...

Няма ли косата ми да пуснеш...

и да я галиш все така?...

 

 



Няма ли ти тялото ми да запалиш

на  клада от любов и страст?

Няма ли сърцето да оставиш

да се влюби до несвяст?...

 

 

 



Но не - стоиш пред мене...

И казваш: - Любовта е кат` море -

на приливи и отливи, и време...

А краят надали дойде.

 

 



Но, скъпи, любовта не е море...

Приливи много може да има...

Но, скъпи, любовта ни дойде

и като отлив отмина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9