Jul 30, 2007, 4:52 PM

На Боян  

  Poetry
507 0 2
 

Няма ли да стоплиш с устни

премръзналата ми от тишина ръка?...

Няма ли косата ми да пуснеш...

и да я галиш все така?...

 

 



Няма ли ти тялото ми да запалиш

на  клада от любов и страст?

Няма ли сърцето да оставиш

да се влюби до несвяст?...

 

 

 



Но не - стоиш пред мене...

И казваш: - Любовта е кат` море -

на приливи и отливи, и време...

А краят надали дойде.

 

 



Но, скъпи, любовта не е море...

Приливи много може да има...

Но, скъпи, любовта ни дойде

и като отлив отмина...

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??