Oчите – пъстри,

 също като моите -

огромни.

Прегръщат ме и

знаят всеки миг

какво си мисля и

какво ли бих

написала

в този стих!

Погледнат ли ме –

знаят наизуст

всяка дума,

всеки жест,

всеки смях и

болка притаена.

Не бих могла

дори за миг

без тях,

тъй ценни

са за мене!

През неволи,

трудни дни -

знам, че винаги

ще са до мене.

Подкрепят ме и

в най-големите бели,

тъй, както не всеки

може да се осмели!

С тях няма скука,

няма бреме!

Те най-добър

приятел са за мене!

С тях слънцето

блести!

Споделила бих и

най-големите мечти,

защото знам -

ще се радват,

заедно със мене!

Кой ли

в тези времена,

би се радвал

ей така?

С болката ми –

всеки ще мълчи,

но радостта

трудно ще се сподели!

Ах, тез очи - огромни!

Тръгнат  ли

да търсят брод

в света ни милионен,

на мен светът ми става -

тъжен и бездомен.

Тъжни ли са,

ронят ли сълзи,

боли ме

и душата ми крещи.

Предателството –

чуждо е за тях,

залъка ще

разделят.

Не ще намеря 

други като тях,

те едни са

в този свят!

След години

всеки ще поеме

своя бряг.

Ще остареят

тез очи големи,

но ще си останат

пак като с душата

на хлапак.

Богата съм -

тъй както малко

хора по земята.

Богата съм -

тъй решила

е съдбата!

Ще съм благодарна

в сетния си час,

че с Брат дарила ме е

в този свят!