Oчите – пъстри,
също като моите -
огромни.
Прегръщат ме и
знаят всеки миг
какво си мисля и
какво ли бих
написала
в този стих!
Погледнат ли ме –
знаят наизуст
всяка дума,
всеки жест,
всеки смях и
болка притаена.
Не бих могла
дори за миг
без тях,
тъй ценни
са за мене!
През неволи,
трудни дни -
знам, че винаги
ще са до мене.
Подкрепят ме и
в най-големите бели,
тъй, както не всеки
може да се осмели!
С тях няма скука,
няма бреме!
Те най-добър
приятел са за мене!
С тях слънцето
блести!
Споделила бих и
най-големите мечти,
защото знам -
ще се радват,
заедно със мене!
Кой ли
в тези времена,
би се радвал
ей така?
С болката ми –
всеки ще мълчи,
но радостта
трудно ще се сподели!
Ах, тез очи - огромни!
Тръгнат ли
да търсят брод
в света ни милионен,
на мен светът ми става -
тъжен и бездомен.
Тъжни ли са,
ронят ли сълзи,
боли ме
и душата ми крещи.
Предателството –
чуждо е за тях,
залъка ще
разделят.
Не ще намеря
други като тях,
те едни са
в този свят!
След години
всеки ще поеме
своя бряг.
Ще остареят
тез очи големи,
но ще си останат
пак като с душата
на хлапак.
Богата съм -
тъй както малко
хора по земята.
Богата съм -
тъй решила
е съдбата!
Ще съм благодарна
в сетния си час,
че с Брат дарила ме е
в този свят!
© Румяна Петрова Всички права запазени