На брега
Седя на брега
и прегръщам с очи морската шир,
сливаща се някъде там
в безкрая, с хоризонта.
Играя си с шепа пясък,
изтичащ между пръстите ми
и зная,че аз съм само една
от тези малки песъчинки,
влюбени в морето и слънцето.
Любувам се на вълната,
която препуска забързана
за поредната си среща с любимия.
Сливат се за секунди
и се разделят отново.
Кратък миг на щастие...
Всеки път щом брегът потъне
в солената ù прегръдка,
тя му разказва за своето пътуване,
за чудесата, които е видяла,
за всяка малка мида, която е погалила,
за всяка среща на влюбени,
на която е била мълчалив свидетел.
Питам се - какво е всъщност животът.
Едно море, ту бурно, ту спокойно,
ту страшно и зловещо,
ту сияйно, топло и приветливо,
гальовно нашепващо
нежни слова...
Седя си там на брега,
вдишвам соления морски въздух,
слушам шепота на вълните
и крясъка на чайките
и чакам изгрева...
новия ден от живота ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Борисова Все права защищены
