Dec 22, 2013, 1:53 PM  

На брега 

  Poetry » Other
690 0 8

 

 

Седя на брега

и прегръщам с очи морската шир,

сливаща се някъде там

в безкрая, с хоризонта.

Играя си с шепа пясък,

изтичащ между пръстите ми

и зная,че аз съм само една

от тези малки песъчинки,

влюбени в морето и слънцето.

Любувам се на вълната,

която препуска забързана

за поредната си среща с любимия.

Сливат се за секунди

и се разделят отново.

Кратък миг на щастие...

Всеки път щом брегът потъне

в солената ù прегръдка,

тя му разказва за своето пътуване,

за чудесата, които е видяла,

за всяка малка мида, която е погалила,

за всяка среща на влюбени,

на която е била мълчалив свидетел.

Питам се - какво е всъщност животът.

Едно море, ту бурно, ту спокойно,

ту страшно и зловещо,

ту сияйно, топло и приветливо,

гальовно нашепващо

нежни слова...

Седя си там на брега,

вдишвам соления морски въздух,

слушам шепота на вълните

и крясъка на чайките

и чакам изгрева...

новия ден от живота ми.

 

 

 

© Адриана Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Весели празници!
  • Благодаря, Василе, Силве и Септ! Честита Коледа и на вас и весели празници!
  • "Седя на брега
    и прегръщам с очи морската шир"
    Чудесен стих!Пожелавам ти весели празници, много подаръци под елхата и още стихове за морето!
  • И на мен ми хареса!
  • Куш, Елена, Санвали, благодаря ви! Весели празници!
  • Поздрав и от мен, хареса ми и оценявам!
  • Браво !
  • Ади, ... да... песъчинки сме.
Random works
: ??:??