На брега на морето

Вълните ласкаво докосваха брега

и аз стоях загледана в безкрая...

Мислех как да продължа,

на любовта ми щом дошъл е края.

Слънцето зад облаци се скри,

небето сякаш се намръщи,

погледът ми се премрежи от сълзи,

не исках да се прибера сама вкъщи.

Стоях замислена така от часове,

когато бризът морски ме погали

и слънцето подаде пак лице,

то облаците разпокъса на парцали.

Платноходка бяла появи се в морето

и сякаш даваше ми знак...

Гларус изкрещя в небето:

"Не унивай! Любовта ще срещнеш пак."

Нощта най-тъмна е преди да съмне,

а всяко зло е за добро

и ако нещо безвъзвратно си отиде...

да бъде не е писано било!