5.02.2010 г., 10:41

На брега на морето

741 0 0

На брега на морето

 

Вълните ласкаво докосваха брега

и аз стоях загледана в безкрая...

Мислех как да продължа,

на любовта ми щом дошъл е края.

 

Слънцето зад облаци се скри,

небето сякаш се намръщи,

погледът ми се премрежи от сълзи,

не исках да се прибера сама вкъщи.

 

Стоях замислена така от часове,

когато бризът морски ме погали

и слънцето подаде пак лице,

то облаците разпокъса на парцали.

 

Платноходка бяла появи се в морето

и сякаш даваше ми знак...

Гларус изкрещя в небето:

"Не унивай! Любовта ще срещнеш пак."

 

Нощта най-тъмна е преди да съмне,

а всяко зло е за добро

и ако нещо безвъзвратно си отиде...

да бъде не е писано било!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...