На България
Родино моя, аз съм част от тебе
и трудна участ с теб съпреживях.
В тегоби, битки и подеми
по дългия ти път със теб вървях.
През времето пренесох древен огън.
Във шепи неговия плам опазих.
И святата си женска същност,
рода и името си не погазих.
Бях Пагане! Бях хубавата Яна
и майка , девет рожби народила.
Във любовта си вярната Гергана.
на него, силния, аз давах сила.
Бях и напета търновска болярка,
и селянка с отрудените длани.
Бях непокорната бунтарка,
ушила знаме и церила рани.
И пъстрите ти черги съм тъкала,
и със кенарено платно красила.
Най.тъжните си песни съм ти пяла,
най-хубавите думи съм редила...
Във дни на полет с тебе съм летяла.
Във тежко време ти си ме крепила.
От все сърце благодаря на Бога,
че българка съм се родила!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Марковска Все права защищены
