На България
Родино моя, аз съм част от тебе
и трудна участ с теб съпреживях.
В тегоби, битки и подеми
по дългия ти път със теб вървях.
През времето пренесох древен огън.
Във шепи неговия плам опазих.
И святата си женска същност,
рода и името си не погазих.
Бях Пагане! Бях хубавата Яна
и майка , девет рожби народила.
Във любовта си вярната Гергана.
на него, силния, аз давах сила.
Бях и напета търновска болярка,
и селянка с отрудените длани.
Бях непокорната бунтарка,
ушила знаме и церила рани.
И пъстрите ти черги съм тъкала,
и със кенарено платно красила.
Най.тъжните си песни съм ти пяла,
най-хубавите думи съм редила...
Във дни на полет с тебе съм летяла.
Във тежко време ти си ме крепила.
От все сърце благодаря на Бога,
че българка съм се родила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
