11 мая 2014 г., 11:53

На Ц.

1.2K 0 8

Цветове от безкрая вземи ми.

Обич скрита в сърцето на звяр.

Набери ми цветя, за магии,

изпрати ми звезда, като цяр.

Открадни ми Луната в небето,

хризантеми в венец ми сплети,

ако в миг се родят греховете,

разпръсни ги с копнеж и мечти.

Ангел - паднал, за нас ще заплаче,

ледове ще стопи нежността,

аз загубих духа си - сираче,

намери ми пътека в нощта.

Обещай да ме помниш след края.

В сто реки сто надежди пусни,

целуни ме, повярвай не зная

още колко към теб ще вървя.

Няма прошка...

Единствено болка...

Ветрове уловили страха...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...