11 may 2014, 11:53

На Ц.

1.2K 0 8

Цветове от безкрая вземи ми.

Обич скрита в сърцето на звяр.

Набери ми цветя, за магии,

изпрати ми звезда, като цяр.

Открадни ми Луната в небето,

хризантеми в венец ми сплети,

ако в миг се родят греховете,

разпръсни ги с копнеж и мечти.

Ангел - паднал, за нас ще заплаче,

ледове ще стопи нежността,

аз загубих духа си - сираче,

намери ми пътека в нощта.

Обещай да ме помниш след края.

В сто реки сто надежди пусни,

целуни ме, повярвай не зная

още колко към теб ще вървя.

Няма прошка...

Единствено болка...

Ветрове уловили страха...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...