На чаша чай
451
0
0
Гледам през дървена рамка
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.
Вятърът днес - лудетина съща
палува ей там с разноцветно пране.
И някак си малката схлупена къща
се превръща в надуто, капризно конте.
Чадъри устройват си среща
зашиват небето и думи тихо редят.
Момче и момиче държат си ръцете отсреща
срамежливо готови любов да споделят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Zlatka Аndonova Все права защищены
