На чаша чай

27.01.2019 г., 1:27 ч.

Поезия » Пейзажна

206 0 0

Гледам през дървена рамка
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.

Вятърът днес - лудетина съща
палува ей там с разноцветно пране.
И някак си малката схлупена къща
се превръща в надуто, капризно конте.

Чадъри устройват си среща
зашиват небето и думи тихо редят.
Момче и момиче държат си ръцете отсреща
срамежливо готови любов да споделят...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.