На чаша чай
448
0
0
Гледам през дървена рамка
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.
Вятърът днес - лудетина съща
палува ей там с разноцветно пране.
И някак си малката схлупена къща
се превръща в надуто, капризно конте.
Чадъри устройват си среща
зашиват небето и думи тихо редят.
Момче и момиче държат си ръцете отсреща
срамежливо готови любов да споделят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Zlatka Аndonova Всички права запазени
