Аз те хвърлям в сметта, моя чиста Любов,
и се моля – дано си родена с късмет.
Може някой за теб да се чувства готов.
Ти раздавай. Щом даваш - си лесно приет.
Ти бързо раздаде последните ризи,
боите в душата, искрата в очите,
надеждите тайни - за напръстник близост.
Сама си, Любов! И безпътна се скиташ.
Опазила сетния залък приличие,
небето-скъперник те гледа да просиш.
И ти уж си моя, а всъщност си ничия.
И силна си колкото можеш да носиш.
Живееш в разкопки - ни жива - ни мъртва -
с останки наивност, с оголени рани.
Парчета от вяра те пазят тъй твърда,
че днес ще ме чуеш! - Подай ръка! Ставай!
© Елена Биларева Все права защищены