Jan 22, 2011, 9:25 PM

На четири очи 

  Poetry » Love
1137 0 24

Аз те хвърлям в сметта, моя чиста Любов,

и се моля – дано си родена с късмет.

Може някой за теб да се чувства готов.

Ти раздавай. Щом даваш - си лесно приет.

 

Ти бързо раздаде последните ризи,

боите в душата,  искрата в очите,

надеждите тайни - за напръстник близост.

Сама си, Любов! И безпътна се скиташ.

 

Опазила сетния залък приличие,

небето-скъперник те гледа да просиш.

И ти уж си моя, а всъщност си  ничия.

И силна си колкото можеш да носиш.

 

Живееш в разкопки - ни жива - ни мъртва -

с останки наивност, с оголени рани.

Парчета от вяра те пазят тъй твърда,

че днес ще ме чуеш! - Подай ръка! Ставай!

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ася, Агоп, Сеси, благодаря ви за поздравите и добрите думи!
  • Поздрав!
  • Любовта побеждава всичко!!!

    хубав стих, Елена..!
  • Силно! Поздрави : )
  • Благодаря ти, Веси!
    Топла и спокойна вечер ти желая!
  • Белла, в стихото съм се опитала да пресъздам някаква динамика, а дали съм успяла - не знам. Аз винаги се замислям, когато получа критика обаче и не отричам, че може и да имаш право. Благодаря ти за мнението! Ще помисля върху проблема, който посочваш.

    Благодаря и на всички останали, които са споделили мнение.
    Спокойна неделна вечер!
  • Колко много истини...
    !!!
  • ти си знаеш,браво
  • Благодаря за изразените мнения! Слънчева неделя ви желая!
  • Страхотно! Благодаря Ви!
  • Наистина оригинално стихотворение. И аз както и Румяна смятам, че любовта не бива да се изхвърля на сметта, защото тя притежава красота във всяко едно от измеренията си, но понякога има игорчив вкус за да можем по - добре да оценяваме всичкото добро, което всъщност ни дава! Поздрав
  • Интересно,оригинално и силно!Поздрави!
  • Много хубаво! Що се отнася за закодираната част, за нея няма да кажа и дума, защото нямам пълномощно от автоката.
    Браво, Ели!
  • "Опазила сетния залък приличие,

    небето-скъперник те гледа да просиш.

    И ти уж си моя, а всъщност си ничия.

    И силна си колкото можеш да носиш."

    Ръкопляскам!
  • Ти си го можеш!
    Много е силно!
  • Много ми хареса стиха като цяло,само първото изречение-не.Понятието Любов никога и при никакви обстоятелства не бива да бъде захвърлено на сметта!
  • Благодаря ви, Весела, Васил, Веселка и Борислав!
    Хубаво е, че сте тук!
  • Най хубаво е когато въпреки всичко любовта оцелее... Раните ще я направят по - силна.
  • Чудесен финал!
    Поздравления!
  • Привет!
    Нещо истинско, нарисувано под сянката на тъгата...
    Поздравления!
  • "Живееш в разкопки - ни жива - ни мъртва -

    с останки наивност, с оголени рани.

    Парчета от вяра те пазят тъй твърда,

    че днес ще ме чуеш! - Подай ръка! Ставай!"

    Поздрави за хубавия стих и силния финал!!!
  • Благодаря ви, че наминавате, Валя и Нина.
  • Браво!
  • Много значи...за мен високата оценка от теб, Илко! Поздрав!
Random works
: ??:??