15 апр. 2015 г., 21:37

На децата индиго

760 0 11

 

 

 

       НА ДЕЦАТА ИНДИГО

 

 

Наричат ви индигови деца

и знам, че сте любимците на Бога.

От обич светят малките сърца,

а вашият девиз е: всичко мога!

 

По-мъдри сте от нас и по-добри,

родени сте с талант и с интуиция.

Енергия космическа гори

от вашите усмихнати зеници.

 

Но този свят за вас не е готов.

Посреща ви със страх недружелюбен.

Отрекъл безпределната любов,

дори ви слага етикета: луди.

 

Не се сърдете. Груб и остарял,

от глупостта си той ще колабира,

а после сам смъртта си надживял,

във вас ще види своите кумири.

 

Тогава всеки черен песимист

душата за прегръдка ще отвори,

повярвал, че от слънчевата вис

спасената Вселена с вас говори.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,"дори за любовта не е готов" нашият остарял и закрепостил чувствата свят, Доче. Но виждам, че жените като майки са по-склонни да приемат новото, различното. А ти си като мисловно поетично гейзерче и винаги намираш продължението на това, което те е впечатлило. Радвам се на тази твоя взаимност!
    И на лейди Фокс благодаря за милите думи!
  • "Но този свят за вас не е готов."

    Не е готов за съвестта и прошката,
    дори за любовта не е готов.
    И с право бавно го убиваш, Господи.
    (Навярно плачеш)Рожбите растат.
    Заръките наопаки обръщат,
    проливат на невинните кръвта.
    И свикват с мръсотията и болката...

    За пореден път ме разтърси,Мария... Благодаря ти...
  • Радвам се, че мислиш като мен, Васи! Благодаря за подкрепата!
  • Браво и от мен! Не ги приемат, защото са различни. Ще дойде време и ще видят, че са много по- умни! Харесах!
  • Магде, дано съм успяла с рисунъка и дано е точен, както ти твърдиш, сърцето ми поиска да напиша това стихотворение и се радвам, че ти харесва! Поздрав на теб и на Вики!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...