Apr 15, 2015, 9:37 PM

На децата индиго

  Poetry » Other
756 0 11

 

 

 

       НА ДЕЦАТА ИНДИГО

 

 

Наричат ви индигови деца

и знам, че сте любимците на Бога.

От обич светят малките сърца,

а вашият девиз е: всичко мога!

 

По-мъдри сте от нас и по-добри,

родени сте с талант и с интуиция.

Енергия космическа гори

от вашите усмихнати зеници.

 

Но този свят за вас не е готов.

Посреща ви със страх недружелюбен.

Отрекъл безпределната любов,

дори ви слага етикета: луди.

 

Не се сърдете. Груб и остарял,

от глупостта си той ще колабира,

а после сам смъртта си надживял,

във вас ще види своите кумири.

 

Тогава всеки черен песимист

душата за прегръдка ще отвори,

повярвал, че от слънчевата вис

спасената Вселена с вас говори.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,"дори за любовта не е готов" нашият остарял и закрепостил чувствата свят, Доче. Но виждам, че жените като майки са по-склонни да приемат новото, различното. А ти си като мисловно поетично гейзерче и винаги намираш продължението на това, което те е впечатлило. Радвам се на тази твоя взаимност!
    И на лейди Фокс благодаря за милите думи!
  • "Но този свят за вас не е готов."

    Не е готов за съвестта и прошката,
    дори за любовта не е готов.
    И с право бавно го убиваш, Господи.
    (Навярно плачеш)Рожбите растат.
    Заръките наопаки обръщат,
    проливат на невинните кръвта.
    И свикват с мръсотията и болката...

    За пореден път ме разтърси,Мария... Благодаря ти...
  • Радвам се, че мислиш като мен, Васи! Благодаря за подкрепата!
  • Браво и от мен! Не ги приемат, защото са различни. Ще дойде време и ще видят, че са много по- умни! Харесах!
  • Магде, дано съм успяла с рисунъка и дано е точен, както ти твърдиш, сърцето ми поиска да напиша това стихотворение и се радвам, че ти харесва! Поздрав на теб и на Вики!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...