20 сент. 2019 г., 16:45
По златния рид на небето
пробягна солена вълнá.
Припламна просторът и ето –
ни вятър, ни лятна луна.
Ни облаци в чепкана прежда,
ни вакли овчари в пера.
В морето лика си оглежда
красавица ясна – зора.
Прибоят мърмори свадливо,
към плажа се хвърля, бучи.
Навътре се спуска лениво
зарган* със сребристи очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация