На дърво е закован

30 янв. 2011 г., 15:50

Поэзия » Философская

355 0 0

"На дърво е закован"

Насред гъстата гора
телефон звъни в нощта -
стар, раздрънкан, почернял,
сред клонака се е сврял.

На дърво е закован,
чака пътник в мрака там,
щом край него той премине,
скоро в уплах ще застине.

Погребален звън от Ада,
смелостта в петите пада,
бягам, за да се спася -
не най-страшна е смъртта...

Леден вятър, буря, дъжд,
по пътека стръмна мъж -
блед, задъхан, изморен,
се препъва изтощен.

И тогава чува звън,
сякаш от кошмарен сън,
със треперещи крака
втурва се напред в нощта.

Погребален звън от Ада,
смелостта в петите пада,
бягам, за да се спася -
не най-страшна е смъртта...

И назад да се обърне,
черен телефон ще зърне,
само болка, само мрак,
как да се измъкне, как!?

Вдига древната слушалка,
черна като катафалка,
и от там се чува глас:
"За вечеря иде час!"

Слуша как детенце плаче -
жален стон на пеленаче,
слушалката избълвва кръв:
"Къс месо ще скъсаш пръв!"

С вик изтегля той кама -
удар, край, плътта сама
приема синята стомана -
спасение от смъртна рана.

Горд и смел вървя към Ада,
към гибел на димяща клада,
загивам, за да се спася -
не най-страшна е смъртта...

На дърво е закован

Свързани произведения

Комментарии

Предложения