9 янв. 2010 г., 00:25

На един наивен трубадур 

  Поэзия
437 0 7

НА ЕДИН НАИВЕН ТРУБАДУР

(сякаш има други)

 

 

Бре, че време,

дявол да го вземе,

да пързалям посред зима

с ролкови кънки!

А край мене

вледенени

да треперят в недоимък

хиляди измръзнали души.

 

Преди време

без проблеми,

ще ми кажат някои от тях,

се пързаляхме със ски!

И спеше Злото

на Живота,

и имаше в излишък сняг,

и хиляди надежди,

и мечти…

 

Пък сега? –

Такива теглила

ни довяха мърши като теб,

че се чудим накъде!

Я кажи ни,

Господине,

можеш ли със рими

да омесиш хлеб

и да сипеш медовина

в нашето сърце?!

 

А аз се кръстя

с трите пръста

и нареждам с сухи устни

песен за утеха и за щедри времена…

Но я грабва

свъсен вятър

и я мята в пустите

души на безизкуството,

затрупани от вечен сняг…

А на сутринта – о, чудеса!!! –

Хорово звучеше песента!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??