На един наивен трубадур
НА ЕДИН НАИВЕН ТРУБАДУР
(сякаш има други)
Бре, че време,
дявол да го вземе,
да пързалям посред зима
с ролкови кънки!
А край мене
вледенени
да треперят в недоимък
хиляди измръзнали души.
Преди време
без проблеми,
ще ми кажат някои от тях,
се пързаляхме със ски!
И спеше Злото
на Живота,
и имаше в излишък сняг,
и хиляди надежди,
и мечти…
Пък сега? –
Такива теглила
ни довяха мърши като теб,
че се чудим накъде!
Я кажи ни,
Господине,
можеш ли със рими
да омесиш хлеб
и да сипеш медовина
в нашето сърце?!
А аз се кръстя
с трите пръста
и нареждам с сухи устни
песен за утеха и за щедри времена…
Но я грабва
свъсен вятър
и я мята в пустите
души на безизкуството,
затрупани от вечен сняг…
А на сутринта – о, чудеса!!! –
Хорово звучеше песента!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
