3 мая 2009 г., 00:06

На един нарцис с много силни ръце 

  Поэзия
1111 0 12

 

 

Когато прекършат врата ми

и жилите вържат на панделка,

ще бъда щастлива, любими.

Обичам безкръвнo да паля

 

разкошните свещи в очите ти.

На светло съм черна и грозна.

Рисувам си белези с восъка.

Така се събличам свободна.

 

Отвъдно изгарям до винено,

разкъсала с нокти завесите.

Не съм полудяла. Невинна съм.

Антраксно крещяща, обсебвам те.

 

Когато прекършат врата ми,

ще бъда красива, любими.

Сплети ми гривна от вените.

И после със тях накичи ме.

 

Във вените вкопчих фъртуни.

Не съм полудяла. А искрена.

Когато прекършиш врата ми...

Не ще бъда мъртва, а истинска.

 

 

 

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??