May 3, 2009, 12:06 AM

На един нарцис с много силни ръце 

  Poetry
1204 0 12

 

 

Когато прекършат врата ми

и жилите вържат на панделка,

ще бъда щастлива, любими.

Обичам безкръвнo да паля

 

разкошните свещи в очите ти.

На светло съм черна и грозна.

Рисувам си белези с восъка.

Така се събличам свободна.

 

Отвъдно изгарям до винено,

разкъсала с нокти завесите.

Не съм полудяла. Невинна съм.

Антраксно крещяща, обсебвам те.

 

Когато прекършат врата ми,

ще бъда красива, любими.

Сплети ми гривна от вените.

И после със тях накичи ме.

 

Във вените вкопчих фъртуни.

Не съм полудяла. А искрена.

Когато прекършиш врата ми...

Не ще бъда мъртва, а истинска.

 

 

 

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??