На един Сизиф
Уморих се, Сизиф,
да ти бутам надеждите.
Като стадо овце
по планинските сипеи -
за момент ги оставям
и се плъзват насреща ми.
А ръцете ми кървави
в камънаците трия ги.
Уморих се, Сизиф,
да ти вярвам на думите,
че след лятото щяло
да настъпи веселие.
Гледам - долу във ниското
изгорели са друмите,
по които оставихме
младостта за несмелите.
Черноглед си, Сизиф,
ако вярваш, че хората
ще успеят чрез теб
боговете си да преметнат.
Е, и аз покрай тебе
се катеря нагоре,
ала долу от ниското
все ме дърпат с въжета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
