Натрупват се година след година,
от тях десетки с тебе изживях!
И той речи-кажи почти премина,
но съм щастлив, че с тебе го живях!
А имахме и радости, и скърби...
Отгледахме си скъпите деца...
Не винаги в живота бяхме първи,
но любовта бе в нашите сърца!
Сега на този ден сме разделени,
в раздяла празника си ще празним...
От дребните раздели уморени
пак чашите с шампанско ще държим!
Съдбата ни се пречкаше в живота,
но за ръцете с тебе се държим!
Макар и вечно впрегнати в хомота,
на празника ни ние не тъжим!
След всичко туй си ставаме по-мили,
раздялата за любовта е лек!
И като допинг тя ни дава сили,
семейният съюз да е по-як!
10-11.07.2006г. Керманхагх - Иран
© Христо Славов Все права защищены