На една позната
Всеки ден крилете ми режеш
и ми казваш - "Лети"...
Всеки ден чувствам болка и тежест,
но бездушно затварям очи.
Месец вече са влажни очите
и сълзите не мога да спра...
Не!!! Не питай... Умряха мечтите,
удушени от твойта ръка.
Да, повярвах, че нищо не мога,
че съм кукла ненужна и прашна...
Да горя?!? То остана ли огън...
И искрицата малка угасна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яница Ботева Все права защищены