Sep 5, 2008, 10:18 AM

На една позната 

  Poetry
981 0 14

Всеки ден крилете ми режеш

и ми казваш - "Лети"...

Всеки ден чувствам болка и тежест,

но бездушно затварям очи.  

 

Месец вече са влажни очите

и сълзите не мога да спра...

Не!!! Не питай... Умряха мечтите,

удушени от твойта ръка.

 

Да, повярвах, че нищо не мога,

че съм кукла ненужна и прашна...

Да горя?!? То остана ли огън...

И искрицата малка угасна.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Веси!
  • Пишеш много хубаво!!!
    Събуди музата пак!!!
    Поздрави!!!
  • Яни,къде се изгуби?
    Липсваш!!!
  • Като феникс възкреси се от пепелта!
    И с усмивка посрещни деня!
    Предателството в миналото остави!
    Гледай напред! Следвай СВОИТЕ мечти!

    Много е хубав стихът ти, Яни! Въпреки болката! Светла е душата ти!
  • силно и тъжно...
    много ми хареса...с обич.
  • Благодаря ви.Добре,че ви имам.Какво щях да правя без вас.
  • Поздрав!!!! И напред
  • И беше тъжно ..

    Но Феникса повикан
    издигна се над пепелта... ..
  • Бъди силна! На шефките това им е работата- да тровят живота на подчинените си!
  • Много силен стих!
    Поздрави..
  • Абе... я той да си върви!
    Ти си силната!!!
  • Съгласна съм на 100% с Таничка!
    Смело напред!
  • Не позволявай никому да реже крилете ти!
    Силата е в теб, миличка!
    Изправи се, усмихни се и повярвай, че можеш!
    Прегръщам те, за стиха-болка!
  • Да горя?!? То остана ли огън...
    И искрицата малка угасна.

    От пепелта понякога се ражда огън, недей така Поздрави за хубавия стих! Много харесах, скъпа Яница!
Random works
: ??:??