На една приятелка

3 янв. 2008 г., 10:08

Поэзия

543 0 2

И радост, и болка споделяла съм с теб,

помагали сме си с каквото можем,

доверие цареше между нас,

но кратко бе всичко.

Разкрих те, когато маската свали

и отношенията ни се развалиха.

Защо ти беше нужна тази маска,

какво прикриваш с нея ти?

За искреност не си ли чувала преди?

Приятелство не можеш да градиш,

ти нямаш навик да го съхраниш.

И до къде си мислиш, че ще стигнеш някой ден

с лъжите и избраната от тебе роля?!

Когато се огледаш, ти ще си сама.

Ще съжаляваш за своите дела.

За преструвките и многото лъжи.

Във този свят приятели са нужни,

но имаш ли такива ти!?

Самотата ходи по твоите следи,

дано да се усетиш,

спри я ти!!!